Как се справяте със сприятеляването?

Имате ли проблеми със сприятеляването... Лесно ли спечелвате новия/новата в компанията (класа), или гледате да останате по възможност сами за да заговорите въпросния/та...

Лесно се запознавам, да, мога да се оправя в нова обстановка. Но това в никакъв случай не значи, че се сприятелявам. Просто си контактуваме, с мил тон, важен е също и отсрещния човек. Дали ще ти допадне като характер, настроение..

Аз вече имам опит в новите среди.Когато бях 5.клас се преместих в ОУ П.Р.Славейков-Варна . Отначало ми беше много трудно, но накрая успях да завържа контакти, въпреки че класа се държеше никак мило с мен.. и попринцип да сприятелявам се бързо , но много често човекът пред мен се оказва не такъв за който съм го мислила . Имам много малко истински приятели/приятелки,с които съм напълно искрена и мога да споделя абсолютно всичко от живота ми, другите са просто познати...

Доста трудно се сприятелявам, пък да не говорим за най-добра/добър приятел :P

Лесно мога да завържа първи разговор, а ако човекът ми се види мил, симпатичен, интелигентен и интересен, може да продължим да си говорим, след това да си разменим телефон/скайп, да се харесаме, да излизаме и вече да сме приятели. Но това се случва сравнително рядко при мен - обикновено все намирам някакви косури на хората... Въпреки това се старая да поддържам добри отношения и с тези, които не харесвам чак толкова много, защото човек никога не знае на какво може да се натъкне. Много често в работата (или в даскало понякога като ни разделят на групи) ти се налага да работиш с други хора и е добре да си добър и любезен.

wohoo като започнах в новото даскало, не познавах никого ии минах и се запознах с всеки, принципно съм приказлив човек и нямам проблеми със запознанствата. Но сприятеляване... т'ва вече, трудно. Нямам пълно доверие на никого, нито пък имам нуждата да споделям и така нататък, познати много, приятели не.

wake up dead написа:: Доста трудно се сприятелявам, пък да не говорим за най-добра/добър приятел :P

Същото и при мен.

Аз се доверявам много лесно на хората. Понякога съжалявам за това, но просто съм си такава. Ако ми се случи нещо интересно, винаги бързам да го споделя с някого. Може да е весело или тъжно, може да прилича на самохвалство или на клюкарство, но ако не го споделя някакси... не знам, остава си само за мен. А какво по-хубаво да се учиш от грешките на другите, вместо сам да си патиш, или да окуражиш някого, ако той има нужда от това, или просто се посмеете заедно.

Аз трудно си намирам приятели. И понеже чета все едни такива книги (фентъзита), в които главният герой винаги има трима до четирима истински приятели, които са готови да си дадат живота за него, аз имам твърде големи очаквания от хората, които наричам свои приятели. Наскоро разбрах, че такова нещо като истинско приятелство, при което сте готови да жертвате собствения си живот, за да помогнете на другия, не съществува.

^ Съществува, просто все още не си попаднала на подходящия човек. Има време, сега в гимназията сигурно ще се намерите. Все пак приятелството се гради с години, не става от днес за утре. Ако искаш ми пиши по скайп да ти дам скайпа на едно момиче, което също е луда по подобни филми и книги.

Аз също мисля, че подобно приятелство съществува, просто не си попаднала в такава ситуация, че някой да те спасява и да се жертва за теб

Аз да се жертвам за някой друг - wow